автор: Kanegan

Никой не я разбра.
Всеки искаше да е победител и я убиваше в себе си.Тя живееше в състрадателя, милосърдния, бездомния.Състрадателят измиваше сърцето си с вълни от мекота, да се доближи до Бога.
Милосърдният делеше на две и повече придобитото благо, жертвайки го.
Бездомният като неуморен труженик на доброто, градеше с дела божественият си дом горе.
Пред олтаря на жертвата се снижава много ниско, защото тук се пипа с фините енергии на свръхсъзнанието.Онеправданият, хуленият, клошарят са открили вътрешното си слънце.В най- непрогледната тъмнина са почувствали зазоряването.Вдъхновението на живота е в отдаването, Бог се е себераздал.
И в камъка има живот.Той се радва да бъде място за птица, да го погали вятъра, да го измие дъжда.Ден след ден вае Бог душата му, събуждайки любовта у него.
Противоположностите се смиряват, живо и неживо се преоткриват.Нямото говори с езика на неведомото, за будният четец.Телата трябва да научат великият урок- да умират на земята преди да дойде смъртта.Тя взима ненужното остарялото, за да даде ново светлинно.Истината е свещен миг слял те с Бога.Мъдреци и мистици копнеят за този свят, пречиствайки се със страдания.Понякога ги осенява това велико щастие.То е неуловимост.Попаднал в плен на него Духът вечно търси отново и отново.Привилегия е за мистика да открие мига.Понякога забуленото съзнание не я открива, защото самото същество е съ-творец светлина, даряващо я на ближните.Бог е слязъл от Абсолюта да се себеизследва в миговете съзерцание.Истината е сияние.