автор: rumpel

Слизам от хълма със родния дом.
Щом се разсъмне, аз ставам на фьон.
Духам със сила на мощно крило,
че съм ветрило от север дошло
и към посоката пета вървя.
Вдигам високо поли и дървя
с розово бухнал от кестени цвят.
Сам ще издухам аз целия свят.

Пъстрта пролет ми служи за фон,
къс съм от голия вятърен фьон.