автор: mirei

докато чете за ползите
от фъстъченото олио
носталгията се разсажда като невен
като греховна любов която не смее
да пристъпи в църквата
нито в унгарския ресторант на дъжда

нищо не се променя след като вече знае
десетте неща които никога не се казват
на един мъж и останалите десет
които не трябва да се пропуснат
за нищо на света

от нищото на света
се разсажда носталгия
стига до най-далечните пясъци -
те са тъжния край на гората...
до любимите дръзки обувки - но точно те
не могат да са краят на танците