автор: gogata622

Ти крадеш във нощите дъха ми.

Страст и болка! Огън и вода!
Идваш като сянка във съня ми.
Тръгваш си със първата зора.

И без жал сърцето ми изгаряш!
Любовта ти толкова боли!
В твоята прегръдка ме затваряш.
Не! Не спирай! Още ме люби!

Знам,ще има много други нощи
Във които тук ще идваш ти!
Ще те чакам и ще искам още
Да ме любиш! Нека ме боли!

Огнена! Безжалостна! Красива!
Ту си пламък,ту си лед студен!
Ту си ренесансова картина,
А след миг си истинска до мен!

Утрото почука на вратата.
Стаята във миг осиротя.
Тя се разтопи във светлината.
Тръгна си,тъй както бе дошла!

Аз ще чакам! Знам,че ще се върне!
Искам да ме люби до зори!
Искам! Искам пак да ме прегърне!
Да ме люби! И да ме боли!