автор: veronikas

Ти сложи две шепи море.
Аз ще сложа брега под краката.
Ще ни стигне до утре поне,
с вятър, скрит зад листата.
Много думи лятото скри.
Много мисли дори не изрече.
За какво са ми слънчеви дни,
ако нощем се взирам в звездите?
Като вятър – самотен и див,
от врата на врата обикаля
този стих – влюбен и тих...
Като вяра, преминала ада.
Като стряхата без улук.
Като огъня без кандило.
Непростимо е, но си простих.
И зная, пак ще го направя.

И в шепа кипнало море
да се удавя...