автор: frezija

Събирачът на миди се буди.
В миг прогонва съня от клепачите.
И поема към своето чудо,
а душата на майка му плаче.
Тя прибира в сърцето си мрака,
плътно спуска над него завеса.
После бърза, синът й я чака
в своя замък, ще бъде принцеса.
Събирачът на миди е весел,
стиснал в шепи черупките щастие,
не разбира, че вече е есен
и го дебнат различни опасности.
А принцесата пясъка гали,
за да махне от него стъклото.
И се моли светът да пожали
Събирача на миди от злото.
Той е нейния рицар без броня,
капитан на хартиена лодка,
яхнал пръчка, препуска на коня,
а морето юздата му мокри.
Събирачът на миди не иска
да си тръгва. Настига ги здрачът.
Той с крачета вълните разплисква,
а душата на майка му плаче.
Събирачът на миди не знае
колко тайни в ръцете си носи.
Той заспива в детската стая,
под челото му ври от въпроси.
Тази нощ ще сънува във синьо
своя кораб как плува юначен.
Ще е тихо. Години ще минат.
Само майка му още ще плаче.