ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 506
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 506
 |  Затварям се отново за света.
Изтърсвам тичинките неопрашени,
Окапвам осланените листа,
Затварям цветните си чашки,
помръквам ярките си цветове,
останали незабелязани от никого.
Отивам си – за вечни векове.
Останаха нечути виковете ми
за мъничко, но само мое щастие.
Посях в земята крехкия си зов,
в най-плодородните й пластове,
с надеждата да израсте любов.
защото казват този чуден цвят
се раждал от едно такова зрънце.
Сега напускам този маргинален свят,
излъгана от зимното му слънце.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Цветето Любов" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Цветето Любов
от missana на 21.09.2014 @ 10:37:36
(Профил | Изпрати бележка) | Това е висшата мъдрост и единственото смислено нещо, което можем да оставим на този свят, защото нищо не можем да отнесем от него - да посеем любов. Може би и това е мисията , с която Създателят е натоварил всеки един от нас, защото е казано: "Бог е любов"!
Поздравление, Светла! Чудесен стих си написала, който подтиква към дълбок размисъл.
Весела неделя и творческа нова седмица, Младен! |
Re: Цветето Любов
от Omaia на 21.09.2014 @ 12:13:28
(Профил | Изпрати бележка) | След като прочетох стихото, вече се чувствам опрашена с тичинките на любовта. :)
Здравей, Светле! |
Re: Цветето Любов
от doktora на 21.09.2014 @ 18:57:58
(Профил | Изпрати бележка) | ...затварям се с надеждата за благост... така те прочетох, Светле, любовта е саможертва, нели така :)
Прегръдка, гореща, срещу зимни слънца! |
Re: Цветето Любов
от IGeorgieva на 21.09.2014 @ 21:30:59
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво и дълбоко, Светле! Нежна, замисляща тъга...
Поздрави за мъдрата красота, която си сътворила! :) |
Re: Цветето Любов
от divcviat (divcviat@abv.bg) на 21.09.2014 @ 21:37:27
(Профил | Изпрати бележка) | Съзнателно хармонизирано с трите основни импулса на душата-мисъл,чувства и воля!
Поздрав!див цвят |
Re: Цветето Любов
от angar на 21.09.2014 @ 22:36:58
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Пчеличките къде ли са се били запилели, та да оставят плодничето ти неопрашено! На най-хубавото цвете!
За убиване са.
Защото, макар да не разбирам много много от ботаника, въпросът е да се опраши (оплоди) плодника на цветето, а тичинките сами са производители на прашец, те от опрашване, от чужд прашец, не се нуждаят.
Но това между другото, това не е недостатък на стихотворението. Така, както си е написано, звучи много хубаво. Много нежно стихотворение, както всички твои.
Само една дума, според мене, ми прозвуча като ненужно оригиналничене, предвзето.
"Сега напускам този МАРГИНАЛЕН свят".
Какво означава думичката "маргинален"?
Чувството, което навява стихотворението, е тъжно, минорно, примирено, и вместо тази купешка дума би подхождала някоя по обикновена. Като
"Сега напускам този тъжен свят,", например.
|
Re: Цветето Любов
от apostola на 22.09.2014 @ 12:01:25
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжно и същевременно нежно стихо, Светле! Оставяш на този свят
най-хубавото- любовта! И напускаш този свят "излъгана от зимното му слънце"! Много образност и хрумки!
Поздрави от мен и лека творческа седмица! |
|  |
Начало
ХуЛитери
