автор: jantreya

Като диня узряла по склона
изтъркаля се весело лятото.
Върху крехки тополови клони
грейват едри пендари от злато.
Сладка праскова, топла и дъхава,
ляга слънцето в кошница плетена.
Върху меките плюшени мъхове
скачат топлите, лъскави кестени.
Изрусиха тревите перчемите.
Дъждове ги пригладиха с пръсти.
По повелята строга на времето,
птиче ято простора задръсти.
Онемяха самотните плажове.
Всички лодки свалиха товара си.
Край морето с походка на пажове
ходят тежко единствено гларуси.
Тази нощ се променя сезонът.
Пожълтяват следите и сенките,
Спря презрялата диня под склона
и разсипа на лятото семките.