автор: ganima60

Обичам тихата и тъжна есен,
и влажната,мирищеща на тор земя,
и тихия ветрец в клоните подухващ,
отронвайки последните листа.

Обичам тишината в парка
да стъпвам по килима от листа,
ще грабна с пълни шепи есенното злато,
душата ми да топли чак до пролетта.

Докосвам с нежност оголените клони,
поръсвам с обич празните гнезда,
и пожелавам да се срешнем пак на пролет,
обичайки живота,не смъртта.