През онзи ден
на 19-ти септември
те пуснах
да си идеш
безмълмвна
и много красива...
още
беше
лято
...............
Не бях
готов
на тази
очевидна
жестокост.
не те
прегърнах
от отчаяние
............
дори
не
те сънувам
само
бодърствам
в съня си...
Знаеш
не се моля
свещи
не паля
създадох
храм
в душата си
без твое
позволение
......
събрах
в шепата си
само
няколко
малки прашинки
МОЛЯ ТЕ-
прости ми...
......
Минаха
седем
тъжни
години
без теб
МИЛО ДЕТЕ
.