автор: psevdo

Виждал ли си такава коса?
Девет бала вълнение в лъчезарен тихоокеански ден!
А такива очи?
Тома Аквински щеше да стане невъздържан епикуреец, ако ги бе зърнал навреме...
Може и да си виждал това, но такава усмивка не си!
Когато я гледах, когато слушах смеха й, се отделях от плътта си, виждах двама ни отстрани, отгоре, отдалеч... и а-ха, да повярвам в божествения си произход.

За първи път се целунахме под водата в едно чуруликащо заливче. Аз бях хлапак. Сега пак съм хлапак, макар не заради годините. Същото е, но е друго.

Лято, лято, лято...
Разказани са много истории, изпяти са много песни – весели и небрежни, тъжни и мъдри, поучителни и досадни, безмислени, смислени, банални, клиширани... Всички те са верни. Моята също.
Докосвал ли си момичешки страници с аромат и усещане за праскова? Заспивал ли си под смокинята в топъл скут, зашеметен от сладка пот и стипцав нощен бриз?
Ако не си, помоли се на Бога!
Преди това си помисли внимателно кой ще е Той.

Нощ, нощ, нощ...
Дъжд.
Глъчка, водка, хормони.
Морето е дезертирало на изток. Ти си се озовал на запад.
Ред е на мокрите борове.
Есен.
Мирисал ли си мокра борова гора? А трева, посята с борови иглички?
Ако не си, направи го, нямаш време!

Гората може да бъде страшна. Тази беше.
През нея - шосе като черна, слузеста пиявица.
Запотена глъчка, горещи прасковени страници...
Тъмнина, мъгла.
Бесен вой на граблива, безмилостна улулица.
Това съм аз.
Много е тъмно. Още е тъмно...

Виждал ли си пастта на плътната тъмнина?
Там не умираш. Там се раждаш всеки ден след светлия покой на нощта.
Не допускай това да ти се случи!
И не търси Бога...
Просто обичай!