автор: zaltia

***
Слънчогледите смирено сведоха глави...
Комбайните лакомо ги задъвкаха.

***
Царевицата гледаше смълчана отстрани...
Идваше нейният ред.

***
Гроздето се пукаше по бузите от кеф...
Беше малко, и щеше да се харчи скъпо.

***
Слънцето реши че доста е работило...
и се скри зад облаците да почине.

***
Лястовичките побързаха да отлетят...
Вятърът им прошепна, че есента идва.

***
Орехите като огромни зелени сълзи...
капеха под ударите на тежките пръти.