автор: Dani51

Като те чакам
съм в нерви цялата-
истинска трепетлика.
Душата ми става бяла. Тя
като дете те вика,
разплакано от страшни сънища.
Зове те в тъмното.
Вземи ме в скута си.
По твоите пътища-
не гладки- стръмните.
Грабни ме цялата.
Ще те последвам като омаяна.
Ще ни е трудно? О, нека-
та от любов съм аз замаяна.