автор: pleshivche

...студени ледени черти
обрисуват цветя след топлия ми дъх,
потичат безредно към устните ми,
но не са сълзи.


И два триии, и два триии...

хайде малко човече - заспи,
не ми човъркай под ресниците,
пусни таралежите на воля -
за бодливите им ласки забрави!

И два, триии, и два триии...

по страните ми падат звезди,
парчета - златен пъзел,
нелепо бляскав, странен и безсмислен,
ако няма, кой да го реди.

И два триии, и два триии...

не, не полудявам - танцувам,
вредно е да се разбира -
блажени половинки сте още,
а аз съм вече цяла...

и два, триии - не ме е страх,
добре поне, че боли!