автор: yd

Съдбата ми най-вероятно е такава:
да възпитавам както е възложено от по-отгоре,
и да отглеждам някого по моята си воля.
Отглеждането не е глезене
(освен ако не се прескочим през предела заедно).

„Отглеждането“ щеше да е в вслушването,
в рамо за подкрепа по пътеката,
с разбиране, изслушване, и някой друг съвет ако те слушат,
и пак търпение до следваща нова крачка.

Ако при следващата нова крачка следва, „завоевателният поход“
или моментния стремеж за отначало...

Мъже:) И аз не се разбирам:)

P.S.
Е, имам си отгледаните 3-ма, в очакването да са самовъзпитават.