автор: liulina

Вали, изливат се невиждани порои,
поплака си небето таз година,
а ти живот, кръстосваш със съдби безброй,
едни застигна, други пък задмина …
Така и времето върви и си вали,
без клонка лаврова май този път,
а гълъбчето символ е нали,
природните стихии, не ще ни спрат …
Дано планетата не разрушим,
така вглъбени сме в аза,
че как така ще си простим,
когато Господ ни наказва?!