автор: Shrike

Раз /или сбъдването на светулките/

Без мирис. Без цвят. Без страх, че тази нощ пак няма да дойде сънят. Заключвам звездите и захвърлям ключа отвъд всякакви лунни надежди. Нека Изя Кацман го търси и пали своите Слънца. В друг град.

Тази нощ Луната има зелени очи. Устните ѝ блестят яркочервени и хищни. Похотливо причаква първите бледни сияния, дълбае във времето, дебне.

Сребърните светулки напускат брега. В очакване да се сбъднат.


Два /или beyond the subtlety/

Разтварям книгата напосоки. Искам да я чета, но не днес. Не сега. Твърде е рано. Твърде прибързано. Днес ще разлистя без причина. Без основание. Просто така. За да вдишам силния аромат на нови книжни листа. А утре? Хм... Утре може би ще горя всички онези книги, за които не ми стигна куража.


Три /или one of my turns/

Днес се разхождат шарени човечета из главата ми. Придърпват ме насам-натам за полата. Подсвиркват ми с уста, мятат въжени стълби и се шмугват в тълпата. И ей ме на, виждам го зад ъгъла. Дори не зная дали е едноцветен или е на бурсучета. Не е на раета, в това съм сигурна. Почти не е за вярване - не бяга. Изглежда е луд. Не се плаши. Внимание! Опасност от павиани! Ще му покажа онези пиеси. От детството. Изгубените. Ако го срещна. Ако някога ги намеря. Летящият човек знае.