Превърнах се във ангел, не разбра ли?
Не зная само паднал или не.
Крилата ми изсъхват с всяко падане,
но новите изникват всеки ден.
Живея между хората, а същите
не виждат нито част от същността ми.
Добрата част понякога се кръсти,
а лошото във мен обличам в черно.
Объркала съм. Нямам място тук.
Не се нуждае никой от спасение.
Тук всеки се спасява пръв,
а ангелите падат като мене.
И все по-често в черно се обличам,
и все по-често никнат ми крила.
И знаеш ли, не плача, но на срички
говоря с онзи горе за това.
Не съм човек, последните успяват
във себе си и Господ да убият.
Едни невидими крила за мен остават,
дано успеят пак да ми изникнат!