автор: Dani51

Отдавна не съм си говорила с теб.
Отдавна не си ме прегръщало.
Но образът твой- ту смирен, ту свиреп,
отново при тебе ме връща.
Отива си лятото. След не много време
и слънцето ще те изостави.
Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен-
дали пък не съм те забравила.

Не съм, море мое. Не бих и могла.
Не бързай да се променяш!
Ще дойда със Него. Ще го доведа
от нас топлинка да си вземеш.