Помниш ли отминалото лято
и парещите ласки на деня -
ние бяхме с теб едва познати,
разделяше ни само тишина.
Аз зашепнах тихичко край тебе,
занемяха всичките дървета,
ти в ръце понесе мойто бреме
и го хвърли много надалече.
Помниш ли отминалото лято
и допира на морските вълни -
макар да сме вече с теб познати,
във погледа ти пламък нов блести...