автор: missana

Още те има. Още си в мене.
Не е сън. Не е сън. Ти си живот.
Ти си магия - от извора пия.
С шепа наквасвам устни в любов.
Нищо не искам вече от тебе.
Само постой. Още миг остани.
Ти си възкръсване. Ти си надежда.
Ти си живителен дъх с наркотик.
Да помълчим редом застанали,
даже не хванати заедно с ръце.
Не това е важно в сегашното нямане -
просто да бъдем сърце до сърце.
Днес съм щастлив, че отново те има.
Всичко прощавам ти, тъй помълчи -
пламъче мое пред бялата зима...
светлата тайна в две тъжни очи.