автор: hesperus

...тъгувахме след отлитащите бели щъркели.
Баба ни събираше под натежалия сливак
и ни тешеше с приказки за есенните дарове.
"В тежка длан – грозде, с кошници – плод"–

казваше тя и сплиташе слънце и сладости
над кипналия рачел в тавите на двора
с две-три шепи прясно обрулени орехи
и струйка медец от богатия кошер.

В жарта омайващо пукаха млечни мамули,
а ние, забравили празните щъркови гнезда и тъгата,
се търкаляхме сред листа от кармин и злато,
отронени върху есенните минзухари.

Гледах днес след отиващите си ята щъркели,
отнесли със себе си август и лятото.
И сред шума на крилата и сълзата в очите ми,
се търкулна и този спомен от детството.