автор: RachelLevi

„ О, господи, пази ни здрави още
и дай ни хляб, и дай ни родна къща.”
Никола Фурнаджиев

Този славей, небесните двери разтворил,
този песенник млад – ние все тъй след него
на пръсти вървим, а той - все тъй - свива сърцето...
И догаря сама една стара печал,
една скрита в жаравата – песен.

Идва топъл септември - по–весел и бял
от мечтата за царство далечно.
А във черното свири пак тъмен кавал,
по-тревожен от сън на вдовица...

И е рохка пръстта, и потъват сега
и сънят, и зовът на полето.
Идва конникът млад, но не помни смъртта,
а край него - над кладите – нощ е...

Този славей, небесните двери разкрил,
все така ли натам ще ни води,
дето слънцето ляга в червеното пак...
и с мечтата за дом сам е всеки?

А зад девет царства - а зад девет земи
във жаравата песен заравят.
И когато присвива, таи и боли,
все натам ни повежда сърцето...

Рашел Леви