автор: apostola

Всяко изворче в полето,
като раничка сълзи.
Всяка капка към морето
със реката си върви.

Всяко сокче под кората
все към клоните пълзи.
И разлиства се гората
под небесните сълзи.

Всяко утро ни залива
със божествен слънчопад.
А душата ни се слива
със небесен звездопад.

Всяка вечер ни завива
със спасителния мрак.
В нея тялото почива,
за да бие утре крак.

Има в корена магия-
красота е всеки цвят.
Цялата земя- сергия,
разкрасява този свят.