Помня Супер как ме гледаше в бара
сякаш бях Лермонтовата Тамара.
Тогаз за първи път сред здрача
започнах от любов да плача.
А ти продължи нехайно
да ме омагьосваш дълготрайно.
От погледа огнен сънувах кошмар,
който ти превърна в пожар.
И до днес твоите очи
горят ме като лазерни лъчи.
Сърцето яростно тупти,като мотор
към теб се спускам,като метеор.
Лудост ли е или страстен зов
и двамата горим в любов.