Не вярвам на морето, което гали
с топъл плисък моите нозе.
И как да вярвам - чувам писък
на мъртъв буревестник.
Небето мълчи и се мръщи.
И след минутата-вечност мълчание
то проговаря - сърдито, с тревога -
мъртвата птица е негова рожба.
Пясъкът крие страхливо
в солената пяна очите си - мидени копчета,
но отдавна готов е за почетна стража.
И чака бурята!
Тя идва!
Маяк в тъмна нощ е за бурята мъртвият писък.
И не с кротък плисък,
а с яростен грохот
вълните на поход потеглят към тъмния бряг.
Нозете стоят заковани. Луд бяг
ги изпълва, но те забити дълбоко
в соления пясък стоят.
Небето, Брегът и Морето
погребват един буревестник.