Не помня...
Някъде огромна вечерта
лежеше във страни
и още по-назад
от спомените за обикновеното.
Усещах я във цветния водовъртеж,
със който тя преливаше...
и неизменно
чернеещи се върволици хора
се блъскаха в пристанищата в този миг...
събаряха ме...
бях безпомощен.
Не зная колко време съм се търсил между тях.
А вечерта бе лабиринт без коридори...
Не бе залязло,
сигурно вървях
докато мракът във черупката си ме затвори.