автор: lennichkata

Бледосиня обич
огледа се в роса,
Бледосиня обич
смълча се в тишина.
Утрин бледосиня
над синьото море,
в зората бледосиня
на моето небе.

синьо ми е нещо,
и сивкаво дори.
пулсът се забави,
и времето тежи.
чак толкова далечно
е синьото в нощта
и болката отляво
и в спомена дъжда.

загубих се в мъглата
на сините очи
вървях и се препъвах
в паднали звезди.
търсих те,а чаках
сам да идваш ти
слънце да запалиш
в алени искри.