автор: rumpel

Понякога изпитвам
такава нужда от обич,
че се задъхвам.
Тогава
въздухът, който дишам, е малко,
светлината, която ме облива, е малко,
хората, които ме обкръжават, са малко.
В тези мигове не ме оставяй сама,
защото ще загина...

***
Като сянка призрачна
ще ме виждаш в сънищата си -
неуловима;
като пространство пулсиращо
ще те обгръщам целия -
несъществуваща;
ще присъствам тихо
в образа на всяка,
която си желал.
И изпълвайки живота ти,
ще се превърна в обич.

***
Чувствам се много самотна,
когато съм с тебе.
Но когато те няма,
съм безкрайно сама.
Не си отивай никога -
искам да съм самотна!