автор: _katerina_

Напъпила вишнята в сърцето разпуква
седефен копнеж към светлината поел.
А вятърът дръзко пак през вените хуква
пречистващи воини отново повел.
Утробата празна нов живот сътворява,
Вселена се ражда във ръцете на Бог.
Пречистена мисъл света озарява -
девица със песен улови еднорог.
И белите сънища стопиха се бавно,
в цвета на черешите преляха в прашец.
Засвири на арфа медоносна кристално
оркестър за слънце и любовен звънец.