автор: KMiddleforest

Безпомощно стои встрани и гледа
разбитото сърце на дъщеря си.
Каквото и да каже, ще е грешка.
Каквото да направи, е излишно.
То трябва в самота да се съсири.
Да спре от самота... и пак да тръгне.
И да му порастат бодли.
Да знае, че е рожба на пустинята.
Че почвата е пясъчна, а влагата е малко.

Урокът, който всички знаем, мисли си,
но никога не бихме преподавали -
обичай само в краен случай.