автор: giro

„Скок на агресията сред непълнолетните” – това ме думна наскоро от Първа страница, но съм принуден публично да не се съглася.
Те, непълнолетните, са агресивни от много отдавна и са доказали тези си нагласи във всякакви епохи. Обществото днес не е по – виновно за това, отколкото е трябвало да бъде вчера. Няма скок.

Юношите /мразя кретенската дума „тийнейджър”/ пълнят платната си с нахакана борбеност против несломими, макар и често погрешни правила, с дръзновението да живеят по – добре от родителите си, с апломба на току-що научили всичко за живота люде, с метежния вятър от Интернет и от отчаяната социална среда... И, разбира се, грешат, грешат, грешат...
Ние ли сме правите?

Не могат да се изчерпят в резюме причините за агресията на младите. Жалко е, обаче, докато разсъждаваме сълзливо и псевдо тревожно за нея, да не се сетим за агресията в нас, възрастните.
Кой от нас не псува зад волана? Кой не се опитва да изпревари другите на опашката, а и кой пък не го ругае? Кой не налита на бой, само заради обидни думи, а и кой не сее обиди с лекота? Пияните мъже бият ли си жените? А жените им врещят ли за всяка бира над разрешения лимит.
Порнографията, драги ми съотечественици, какво е, ако не есенциална агресия и то специално предназначена за пълнолетни чикиджии? Надявам се, никой не смята, че кодираните канали ни обсипват с „еротика” – гледките са като от научно-популярен филм за приложна гинекология. Техните формат, мащаб и ежеминутна достъпност със сигурност осуетяват спонтанния оргазъм. А странно е, че въпреки категоричния Наказателен кодекс, те продължават жизнеустойчивото си съществуване.
А политиците, имунизирани срещу НК на РБ? Не стига, че са нагли и безпардонни, ами някои от тях се държат като биячи, пък и приличат на такива.

Та за непълнолетните, де!
Трудничко е май да ги разгледаме извън този контекст.
Вършели грабежи. Ами те, завалиите, не знаят как другояче да крадат, докато бащите им точат нафта по специален начин и с технически средства от служебния камион или пък с хитри гешефти точат кръвта на някой злочест банков влогодател. Или пък карат Ем-ел, непуснат още на пазара, но пуснат от благодарния победител в поредния честен търг.
Няма как – това, което се случва с децата ни, е проекция на това, което правим ние.

Хайде, моля ви, да се вгледаме в една друга агресия – родена в Холивуд, но метастазираща по целия свят! Кръвта от разкъсните рани на героите вече блика в каданс, за да може и най–заспалите ценители да се насладят на проливането й. Вампирските сериали пък подлудяват от възторг и най–благочестивите домакини и сълзите им за обезкървената девойка не са от стария лук на дъската.
Ако един филм може да ни превземе с име като „Бързи и яростни”, „Първа кръв”, „Кървав откуп”, „Завръщане от ада”, „Частно правосъдие” и дрън-дрън подобни смехотворни, но откровени и опасни агресии, какви хрисими, изпълнени с вътрешен мир, божи овчици да бъдем едновременно с това.
Ами квазикечистите /да не обиждам орангутаните/, които се лашкат като идиоти на тепиха само за наше удоволствие, какво ни внушават? Вижте и скорошната реклама на някакъв шокодесерт – бабаитите искаха да сплашат рахитичния лигльо, но той изяде една вафла и ги отвя с рева на Цар Лъв, а гаджетата се подмокриха около него. В този бизнес с джънк фуд най-великият наш боксьор хапва някакъв шарен дрисък и разцепва боксовата круша. Бахмааму, искам и аз!
Тъпо. Много, много тъпо.
Но това не е от днес и, уви, няма да си отиде утре.
Та нали Снежанка трябваше да бъде заклана от придворния ловец, а смъртта й да бъде верифицирана с кървавото й сърце. Принцът-некрофил пък сладострастно налетял на трупа й, перверзно положен в кристален ковчег.
Миличкият лакомник Хензел не трябваше ли да нахрани с угоеното си телце Баба Яга – людоедката? Ами мръсникът, наречен „Котаракът в чизми” не го ли гледаме ежедневно и до днес – разни сиромаси-полуидиоти си изпонамериха придворни котараци и станаха заможни благородници. В коя приказка майката не умира, а, за да не чупи хатъра на мащехата, бащата не прокужда децата си...
Стига вече, писна ми от тези примери! Но не знам как да обясня на щерка ми, че това са алегории. За мен – доста зловещи.

При тази мая съвсем инфантилно и безпомощно е обяснението на специалните органи за уж нарасналата младежка агресия – бедност, необразованост, липса на родителски контрол. Тези явления, уви, ще съществуват во веки веков след като в хилядолетната ни организирана цивилизация не са били отстранени. Драмата е, че нищо не се прави, за да се намали техния ефект. Напротив, сякаш целенасочено се търси обратното. Нали беден и оскотял електорат, оцеляващ на домашна парцуца, е политически безопасен и удобен.
А трябва образование от мотивирани учители, култура от действително способни творци, градска среда от загрижени съграждани, духовност от отрекли себе си духовници, естествено без мерцедеси. Може би и политици–патриоти. Не на последно място - пролетарии, чийто справедливи и достойни социални права се спазват. Тогава те, докато си пият въпросната домашнярка, няма да псуват, а ще учат децата си, че животът е хубав.

Баба ни Валя Балканска от апарата Воярджър вика Марсианците за помощ, ама те не идват. В това време онея, синовете на бащата, дето отишли за дърва с каруцата, серсемите, викали Неволята, пък накрая сами поправили талигата.
А ние!?
Уж сме пораснали. А и искаме любов. Пък и сълзливи песни пеем за нея, майчице мила, моя!
Младите също искат любов – нали всичко е Любов, забравихте ли филма!?
Та, ако в ежедневието си мразим по – малко, ще им я дадем и то в изобилие. На себе си – също.