автор: GoranMalevski

Аз ще тръгвам... Ще търся Земята,
де живеят най-прекрасните хора...
Де Съчувствие среща Бедата...
Де за Гърбица на гърбатия не говорят...

Дето гледат право в очите!
Де на Слепия за Пътя ще кажат!
Де не крият от Обич сълзите!
Де ни лъжат, нито пък мажат...

Още мога... Ще ида далеко...
Аз ще тръгвам... Недей да ме съдиш...
Бях до тебе... Беше ти леко,
ала завист от мен те пропъди...

В моя път птици не пеят
и росата не мокри нозете...
В моя път и щурчето немее
и Селена над него не свети...

Сам ще тръгна, не ща да те взимам!
Нека съхне след мене тревата!
Мен ми стига, че Нещо съм имал!
И ще търся... Ще търся Земята!

И когато съм Там, на колене,
и когато всичко цъфти,
ще те викна да дойдеш до мене,
да ми върнеш каквото дарих...

Такава Земя, ще кажеш, че няма?!
"- Само стих!" - ще речеш - "и мечти..."
Ако имаш Обичта Голяма,
Малката сама ще се роди!