автор: thestranger

Запази тишината! Не казвай думите –
тези неверните.
Не ме сравнявай с всички –
правоверните.

Като икона ти се иска да ме виждаш,
но нямам ореол, уви – не ме обиждаш.

Романтиката между нас е нишка,
тъй крехка и ...изопната докрай.
Каквото свързва ни, това ни и разделя –
две съдби на кръстопът в една постеля.

За теб животът е мелодия на чело,
аз – Дездемона, ти – Отело.
Денят е глътка пареща текила,
нощта – пленена самодива,
в която пак съм Аз – все същата, вглъбила
се във своя вожд Атила.

Под роклята ми виждал си криле.
Разперя ли ги, бурно е море...
Аз може да съм демон, или не?
Греховен ангел – още по-добре?

Стоим на дълга маса, помежду ни – свещи,
косите ми с рубинена украса – как прилично е на среща?
Вкусът на устните – малиново сорбе,
докосване – копринено небе,
невинен поглед, мисли сладострастни,
размяна на желания опасни.
Ти казваш ми, че само мен си чакал,
да имаш роля в моя див спектакъл.

Горещо, адско рандеву
преплита мислите ни – дежа вю,
с копнежи тайни кожата зове,
очи омайни, боси в пясъка нозе.

Незнаен край на дяволски романс...
Две вплетени тела в последен танц.