Не затварям врати към света осезаем, но вече
той затваря пред мене вратите си златни
и не е онзи свят изграден от човечност,
с милосърдност богат и с дела благодатни.
И измислям поля, небеса и тропични морета,
бели плажове, палми и замъци чудни.
Звездопади, засипващи моята древна планета,
изпълняват желания истински, странни и луди.
Вътре в мен разцъфтяват градини вълшебни,
невидяни до днес, но сънувани в нощите бели.
Пеят птици, вода ромоли и ухания хлебни
хранят моя покой с красота и веселие.
И изпитвам любов. Всяка клетчица в мене обича
с онзи плам на невинното детско начало,
с онзи порив на влюбено младо момиче,
не познало поквара в душата и в своето тяло.
И все повече с нещо отвън ме лишава животът,
и все повече нещо прекрасно ми дава отвътре.
Много нежен баланс е това - да не тегне хомота.
на душата до старта аз зная сама ще го тътря.