автор: erka

Вървя след тебе, Смърт,
/след мен остават грешките/
не помня от кога,
и все не стигам,
а толкова, приседнали край пътя,
видях да те оплакват жива.
На всекиго откъснах по парче
от чистата, но твърде груба риза,
с която не Христос,
а Юда ме облече,
научил, че отивам да те диря...
Сълзите им ще напоят платното.
И то навярно от солта им ще омекне...

...когато те намеря, Смърт,
не ме оплаквай!
Ще нося само свойта непотребност.