автор: lennichkata

А някога живеех във поезия,
и дишах даже някога сама,
сега- приготвям ти вечерята
салата,хляб и малко мусака..
Някога те гоних по тролеите
и пеех даже някога в дъжда,
сега се дърпаме за сметките,
за тока,блока и топлата вода.

Някога усещах аромата на
лятото, морето и нощта-
някога- но не сега-
накъсвах
и събирах
в стихове
и себе си
и любовта.

Някога копнеех да те имам-
сега заключвам входната врата,
някога не можех да заспивам
без теб - да,
някога,
но не сега.

Някога ме водеше далече,
някога ме галеше с ръка-
някога обичаше ме даже-
някога...., но не сега!