Сред дюните
със змии скитах,
научих ги да се усмихват
в съня ми
лъвовете скланяха глави,
заспиваха в ръцете ми
в съня
от връх изминат
докоснато небе,
и в облак бурните морета стигах,
а те в позлата се смиряваха, утихваха…
Събудих се,
прегърнала дете,
ръцете тръпнат
от главицата му топла,
прозвънва с менци мляко утрото,
пердето бяло пърха –
полетът на полъх уловен,
изгряват
дюни на перваза
дюлите...
В градината на своя ден
обличам всички сънища
и сребърно пристъпвам…