автор: ivliter

Закусил добре, гарванът с лекота летеше над крайните селски къщи. Беше му провървяло да намери обилна храна в насипно състояние, която нямаше как да занесе в човка на любимото си място. Дори беше преял, не му се и помисляше повече за ядене. Но край кофите с боклук зоркият му поглед бе забелязал голямо парче наденица и той се спусна веднага при него, като си помисли:
„Сега съм сит, но и утре е ден и ще трябва пак да се яде, ако има какво, разбира се. Ще си го скрия някъде и когато много изгладнея, ще си похапна хубаво.“
Обаче като кацна до него, от наденицата го лъхна остра задушлива миризма на развалено месо. Дори за непридирчивия гарванов вкус, беше прекалено развалено.
– Жалко! – каза си птицата, но преди да излети се сети нещо и го понесе в човка, въпреки силно неприятната миризма.
Беше решил да изненада с него лисицата, която едва ли щеше да пропусне възможността и тази сутрин да се опита да му отмъкне плячката.
Щом кацна на ореха, лисицата мигом се появи и се спусна от височината с тихи стъпки. Като видя огромното парче наденица, очите й лакомо засвяткаха и гарванът разбра, че отново не е яла нищичко няколко дни. Престори се, че не я забелязва. Когато тя се изправи с вдигната към него муцуна, трепна и извика:
– Ох, че ме уплаши, Лисано!
Парчето наденица изпадна от човката и полетя направо в зиналата паст на лисицата. Преди да разбере какво всъщност е изпуснал гарванът, тя вече го беше глътнала и през смях побягна към гората, помислила, че и този път е измамила птицата.
Гарванът се спусна след нея. Днес нямаше да я изпусне от очи, надяваше се добре да се позабавлява с лакомията на хитрушата.
Тя блажено се изтегна на близката поляна под приятните лъчи на слънцето и задряма. А гарванът от върха на високия дъб на който бе кацнал я наблюдаваше и търпеливо чакаше да види какво ще се случи.
Не беше минал и час, когато лисицата почувства силни болки в стомаха придружени с гадене и започна да повръща. После с разтреперани крака се скри зад един къпинов храст, защото я беше хванало такова разстройство, каквото не помнеше да е имала до този момент.
Когато тя за пети пореден път трябваше да прикляква зад храстите, гарванът долетя до нея и подвикна:
– Е, как си, Лиске!? Хареса ли ти закуската, която ми отмъкна?
– Знаел си, проклетнико!? Значи нарочно го направи. Само да ми се оправи стомахът, ще те науча аз тебе! – закани се потърпевшата.
Гарванът не отговори нищо, а само развеселен и доволен от себе си отлетя към високата скала, на която често кацаше, за да наблюдава как тече животът под него.