автор: Lss

Първо егото пише. Силно егоистично.
После гумата грабвам и изтривам себичното.

Първо мъката плаче и душата разяжда.
С любов сменям обаче и стихът се изгражда.

Първо гняв се излива, сняг вали на парцали.
После радост лъчиста сетивата ти гали.

Ето как се маскирам в този свят изсънуван.
Ти дали ще ме видиш зад стиха нарисуван?