автор: rambina

Днес Веселия комин е тъжен.
Без да му каже, облечена с най-хубавите си дрехи, баба Рилке натъкми пътната чанта и хлопна външната врата.
-Добре-помисли си, като не бива да питам, няма и да зная. Ала мислите и любопитството започнаха да го измъчват. Тъкмо се отчая и виж ти, по перваза на покрива видя гладния риж Франц - тръгнал на лов.
- Слушай, Франц - ти знаеш ли къде замина г-жа Рилке?
- Не ме питай сега, страшно съм гладен. Излязъл от търпение Веселия комин каза: - виждам на масата в кухнята пържени рибки, баница със сирене, масло и прясно мляко - слез, хапни и после ще ми разкажеш.
Хапна, пийна Франц, изми си лапичките и замърка.
" На ти сега!" - си рече Веселия комин. "Писано ми е днес да се ядосвам", но се се сети - раздуха едно въгленче и опари мустаците на рижия котарак. Франц подскочи в просъница и без да ще откри тайната и дим да го няма през капандурата.
- Мадам Грета чула в магазина на ъгъла, че баба ти отива за два дни на гости на внуците.
Засмя се Веселия комин, разпали камината:-пух, пух, пух, пух и каза:
- Ужасно хубаво си живеем, не вярвам да има по-хубав покрив от нашия!