автор: meiia

постсвръхестствено

Ах, как се бранят, ако знаеш?!
Сега ги виждаш още по-добре.
Треперят думите да не разлаят,
да не събудят мъртвото море.
Мълчат - Смъртта си го изисква.
Но те мълчат от овчи страх!
Ако ме питаш, просто не им стиска.
Аз, както теб, до край играх.
Отложи ме за малко Господ,
но по вселенски още сме си тук.
Остави ме да прекопавам троскот,
да хвърлям гнойния боклук.
Навярно тебе пощади, не мене.
Да си му мисля, като съм дете...
Смених си детските премени
за гарванови. С гарван накъде?!
И в нощи дълги и бездънни...
ще сърбам още мръсния каймак.
Кафе, което няма да осъмне.
Цигарата ти ще препаля пак...
Аз, знаеш, че съвсем не пуша.
Не ги умея тези… нещица...
Тъй голо ми е в мисъл да се сгуша.
Но пък поне сега сме си сърца.