автор: sofia_air

Викът на първите петли, когато драсне мълчината
и тя зарони дребни сълзи по цветове и зеленик,
от унес благ на нощен мир се заотвиват аромати
и просват влажния кенар под взор на месец кръголик.

Тогава младата зора отваря натежали клепки
и слуша как довършат спор щурчета в сините треви.
Пролайне тежкият синджир на стария бунар и ето
най-първо птиче се обади, сподирено от още три.

Премигне дваж и гледай как небето светва набраздено.
А детски плач след силен лай подостря тихото до вик.
Две сови в гъстия клонак криле отпускат уморено.
Звънци надвикват яден глас, във ниското по пътя вит.