автор: botyofentiev

Ниско по тревата боса
слънцето на запад се изнася,
вятърът отнякъде донася
песента на коса.

Разговорчивите дървета тихо
си шушукат нещо тайно
и долитат до слуха ти
въздихания незнайни.

Духът на планината кротко
се забулва с тъмна сянка,
спира времето за кратко
пред вечерната си дрямка.

Къщите започват да премигват
след уморения си летен ден,
тъмнината бавно ги застига,
за да ги вземе в плен.

Скоро по небето ясно
ще заблестят звездици
и по вселенския си блясък
ще пътуват твоите зеници.