Смрачава се навън, покрай Марица
тополи в траурен кортеж мълчат,
снегът е леден, чернодрехи птици
оглеждат се във мъртвата вода...
Домашният уют отдавна ми омръзна,
излезнах да направя стъпки във снега,
усмихнах се и в тъмното размръзнах
с цигареното огънче в душата ми леда.
Но спрях дотук - ненужни са куплети,
които да стопят замръзналия свят!
Дърветата все пак посочват ни небето,
а във Марица просто си тече вода...