автор: Bockpece

***
утъпкана е пътеката на залеза
понякога забравям да направя
просека за изгрева

***
гледам
танца на пеперудата
тактува сърцето ми

***
нямам спомени
за звуци
а за тишините след тях

***
тази сянка е моята
сянка под сянката ти,
Боже

***
някой разсърди тъмното
сигурно ти си било,
утро

***
луната тази нощ
се намести в леглото ми
на сутринта още беше там - като слънце