автор: melange

Приятелю, кажи ми,
защо тежи тъгата
в очите ти зелени?
Дори сега, когато
говориш си със мене,
усещам самотата
цвета им да отнема.
Аз мога да те слушам
как чувстваш се изгубен,
нехаен и безреден,
насила сякаш буден.
Не те упреквам в нищо.
Съвет не давам даже.
И само ако искаш,
приятелю, ще кажа:
Да, лесно е да падаш
и трудно е да ставаш -
но бог така не мъчи,
а само ни калява.
Ти явно си изгубил
опорните си точки,
навярно си забравил
кои са били точно.
Изтрий тъгата тежка
в очите си зелени
и просто ме послушай :
Опирай се на мене
в една опорна точка -
приятелство без мяра.
А другите са в тебе -
търпение и вяра.