Тези толкова тихи любови!
Те са пълни с взаимност и чар.
Идват точно, когато ни трови
нечий чужд и безсмислен товар.
Те са наша печал и утеха
в дните разполовени на две.
Те са гръмко и мамещо ехо
под тюркоазеното небе.
Те са циганска глъчка и клетва
над утайките в чаши с кафе.
И са бурната радост от гледка
на полята с трева-кадифе.
Всъщност те са и всичко неземно.
Обещание за благослов
внася в нас и в добрата вселена
всяка толкова тиха любов!