Джиесемът звъни. На пожар!
По-полека, човече, не бързай.
Не съм сто и дванайсет, а звяр
от каишката своя развързан.
Меря стаята - четри на три.
Срещам ту стена, ту някой ъгъл.
Чувам глас: номера му изтрий,
но инстинктът не би ме излъгал.
Обикалям арената в кръг.
И ми иде на глас да завия.
То било една мъничка смърт
фактът груб, че не сме вече ние.
Но сигналът зове на пожар.
Спирам мислите, дето прииждат.
И прощавам отново, макар
звярът в мен да остава обиден.