автор: melange

Душата ми, във тичинка събрана,
разцъфна ефимерна като мак.
Идея и понятие си нямам
защо избра в душевния ми злак

да цъфне съвършена, медоносна
сред влагата на моите сълзи.
Дали изпива капките им росни,
а чувствата ми мисли за пчели?

Дали защото скоро се отърсих
от бремето на парещия страх?
Или защото тази нощ в съня си
за първи път наистина летях?

Внезапно се разпука и ме смая.
Опитах се да пиша в цветове.
Опитах да рисувам по безкрая
в платното на среднощното небе.

И ето... осъзнах, че вече тичам.
Не спирам да надбягвам тази нощ.
И плача. И се моля. И обичам
на утрото прекрасния разкош.